"Да съм ударил българин?", учуди се Христо Стоичков, потърсен от "Труд" за коментар на твърдението на Светлозар Момчилов. "Сигурно имате предвид един човек, който беше дошъл без покана на бляскавата церемония на "Чикаго Файър" - продължи Кавалерът на "Златната топка" от Чикаго малко преди да тръгне към летището за обратния полет към България. - Хората се бяха подготвили фантастично. Една от най-хубавите церемонии, на които съм присъствал. Заедно с другите ми колеги получихме уникални възпоменателни значки. Хората в Щатите искат да развият все повече сокъра (така наричат футбола в САЩ - б.а.). Стадионите започнаха да се пълнят. Ние бяхме сред първите мохикани и сме горди, че ни честваха в тази зала.
И покрай толкова много блясък, усмивки и прегръдки се появи един човек, който започна да нахалства за интервю. Казах му, че по цял свят има правила. Научил съм ги в Барселона - най-големия клуб. Някога да съм ви отказвал на вас? Вие, във вестник "Труд", просто ги спазвате винаги и затова сте номер едно.
Преди малко дадох интервю и за Би Ти Ви. А този човек очевидно не беше никакъв журналист, а за спазване на правилата да не говорим. Когато продължи да се държи нахално, не издържах и го хванах за яката. Тогава охраната го изведе. Това е цялата истина. Даже не знам как го е допуснала без покана. Бракониерщина... Бил се оплакал в полицията? От вас чувам такова нещо. Попитайте българите в Чикаго какво е било отношението ми към тях. Още когато играех във "Файър", бях толкова благодарен за подкрепата им. Виждахме се почти всеки ден. Хората идваха на мачовете с родни трибагреници. Сред тях има и велик футболист като Цветан Йончев. Видяхме се и сега, спомнихме си стари истории. С много други също говорих. Както е навсякъде - снимки, автографи... Знам, че нашата колония тук е огромна и няма как за толкова кратко време да се срещна с всеки.
Но явно е писано винаги да се появява нахалник, който да е като лош дъх в устата. Но не можа да развали спектакъла, който бяха направили шефовете на "Чикаго Файър". Може само да сънува, че съм го удрял. Голяма злоба се трупа у някои хора и ми е болно, че говорим за това. Толкова са жалки, че искат на мой гръб да станат известни. Но гърбът ми е голям, ще издържи. Не ме мислете! На мен слава не ми трябва, имам предостатъчно. Печелил съм я с толкова труд, болка и пот, за които малцина могат да си представят. Камо ли завистливи бракониери.
Където и да отида по света, се радвам да се видя с българи. Така беше в Япония. После и в Южна Африка. На мачовете на "Мамелъди Съндаунс" идваха поне по 500 души заради мен. После се събирахме в месарницата на бате Симо Калоянов в Йоханесбург. На дървените пейки с българите лукс не ни трябваше. Всичко беше от сърце и по български! Не сме забравили откъде сме тръгнали.
Сега ме чака дълъг полет, после колелото на работата в Литекс се завърта - тренировки, мачове. Уморих се да отделям внимание на някакъв самозванец. Чао и ще се видим в България."
Автор: Боян Бойчев, "Труд"
0
