Напоследък сякаш не минава ден, без някой да спомене, че отборът на Левски е слаб. Оставяме на заден план натрупания до този момент точков актив, тъй като на дневен ред стои въпросът защо тимът губи всичките си сериозни срещи. Сигурен съм, че и ръководството на "сините" е наясно, че тимът не е на нужното ниво, макар че понякога се опитват да го прикриват. Лошото състояние на 26-кратния шампион в игрови план се вижда с просто око и затова спираме до тук.
По-важно е каква е причината, а тя се крие в селекцията, или по-точно в лошата селекция. Илиан Илиев късно разбра, че ако иска неговият тим да прогресира в съвременния футбол, не бива да залага изцяло на романтиката. И то, при положение че не може да си позволи да притежава футболни виртуози дори и за нивото на българския футбол.
Няма как да върне славата на Левски с играчи като Ромен Ели, Роман Прохазка, Марсиньо и Владимир Гаджев, които още преди да започне мача са дръпнали ръчната. Заради уважението и успехите в миналото не слагам в това число Станислав Ангелов и Христо Йовов, но си мисля, че е време да окачват обувките. Илиан Илиев постоянно повтаря, че иска подопечните му да играят агресивно и всички дейно да участват в отнемането на топката.
Още от сега е ясно, че това няма как да се случи. Колкото и усилия да полага, няма да успее чувствително да повиши коефициента на полезно действие в тази насока. Защото тези навици се придобиват още в ранна детска възраст. Не случайно в голяма част от опитите си да отнемат кълбото, част от футболистите не успяват.
В най-добрия случай правят ненужно нарушение, което води до картон. Има едно неписано правило, което Илиев би трябвало да е научил още преди стъпването си на "Герена". Когато нямаш нужното време, а всички знаем, че в Левски никой не те чака, отбор се прави по следния начин: С риск да не се харесаш временно на феновете, по-добрият вариант е ядрото да е съставено от тактически грамотни, сериозни и отговорни играчи.
Така наречените "биткаджии", които, независимо че не притежават голям потенциал, са постоянни в изявите си. Подобен род фигури трябва да са в основата и чак след това да се търсят мислещи футболисти, с цел повишаване на нивото. Нека не забравяме, че изнасянето на качествена продукция до голяма степен е в следствие на налагане на физическо надмощие над противника. Разбира се, че най-добрият вариант е бърза сплав между двете групи, но това почти е невъзможно.
Има и още нещо, което не е никак маловажно. Стига с това размиване на отговорност. Илиан Илиев и Иво Тонев се събирали, гледали и решавали за селекцията. Глупости на търкалета. Няма такова нещо. Треньорът сам трябва да решава, а единствената работа на Тонев в тази насока е да реши дали може да се отпуснат нужните средства.
Ако нещата в Левски бяха строго регламентирани, сега щеше да е ясно кой е виновникът за грешната селекция, тъй като на този етап пред Левски не съществува друг съществен проблем. Разбира се за това похвала заслужава Иво Тонев, който извън спортно-техническия аспект си върши добре работата...
В никакъв случай за един отбор не е добре главните действащи лица да се подменят като носни кърпички. Боя се обаче, че пред Левски не съществува друга възможност освен нова селекция през зимата, което за пореден път ще върне "сините" в стартова позиция.
Последен шанс за Илиан Илиев да направи нещо истинско...