Всеки познава Йордан Йовчев. На олимпиадата в Лондон 39-годишният гимнастик направи така, че по целия свят да говорят за него. Той не взе медал, завърши на 7-о място, но стана единственият гимнастик в историята, участвал на 6 олимпиади. За да говорят с Йовчев, се редяха хора от "Ню Йорк Таймс", "Гардиън", Евроспорт, BBС. Защото той наистина направи нещо уникално. Какво мисли Йовчев за Коледа, за хората и за живота - отговорите в специално интервю за "7 дни спорт".
- Какво е Коледа за вас?
- Коледа е един от най-хубавите празници и се радвам, че, живот и здраве, ще го прекарам вкъщи.
- Това май не ви се е случвало често в последните 20 години.
- Хубаво е, че има такива празници, когато отпадат ангажиментите и може да си починеш. Не че не ми се е случвало, случвало ми се е. Но пък това е страхотен празник, който да прекараш вкъщи.
- Постите ли?
- Не. Старая се, но някой път забравям, че постя. Казвам си: "А, аз хапнах месо, хайде карай, няма нищо".
- Като дете вярвахте ли в Коледа?
- Да, разбира се. Даже и сега карам сина си, който е на 11 години, да пише писмо до Дядо Коледа. Синът ми казва: "Ама той го няма", но аз го убеждавам, че го има. Аз вярвах като малък.
- Вие писал ли сте писма?
- Писах. Не помня какво исках. Имаше навремето едни играчки, самосвал, беше ЗИЛ, от тези най-малките камиончета. Тогава такива неща бяха модерни.
- А сега синът ви какво иска от Дядо Коледа?
- Карам го да пише, казах му, ако иска да напише да му донесе PSP (плейстейшън - б.а.), но той ми каза: "Ако го донесе, сигурно само ти ще си играеш на него". Не знам. Вече се чудя, децата стават по-големи и са ми сложни. Не знам какво ще поиска, ще видим какво ще напише. Каквото поиска...
- Така е, пък след това Дядо Коледа ще се погрижи.
- Може и да не успее с подаръка, който поиска. Може да няма време, нищо не се знае.
- Религиозен ли сте по принцип?
- Не съм фанатик, но вярвам и се опитвам да направя така, че да се случват добри неща. Трябва да вярваш в нещо. Това е Бог. Нещото, което те вдъхновява и ти дава сила да работиш и да вярваш, че рано или късно доброто побеждава.
- В България сме свикнали да казваме, че по Коледа хората стават добри. Съгласен ли сте?
- Да. Защото атмосферата е празнична, хубава. Всеки се вижда с приятели, с близки, хапване, пийване. Всички тези неща носят щастие на хората. Нормално е, когато има празнична атмосфера, да си добър. Как да бъдеш лош? По празниците отпадат всички тези лоши, задни мисли, които хората имат. На Коледа хората са положителни
- А по принцип българинът положителен ли е, или само по празниците става така?
- Не знам точно. Може би и да, и не. По празниците определено става положителен. Смятам, че може да бъде не само по празниците, но това зависи от гледната точка на човека.
- В последните години като че ли доста често се говори, че българинът е лош, че хората са се озлобили. Какво мислите по този въпрос? Има ли промяна в хората?
- Там, където аз работя, в сферата на спорта, се случват хубави неща. И хората го виждат, и са щастливи, че имат работа, имат по-модерна зала. Стават хубави неща в спортната гимнастика и рано или късно това ще даде положителен резултат. Имаме нова зала, имаме модерни уреди, идват много деца, хората са щастливи, че имат работа. Хората, с които работя, са положително настроени. Навън по улиците вече положението е според това на всеки човек какво му се случва в живота. Не може всичко да се оправя 100% от раз. Не може обаче и да чакаме някой да ни оправи. Трябва да работим за това нещо, трябва да си правим живота малко по-хубав. Затова не е хубаво да са озлобени хората. Какво като си озлобен? Най-лесното е да напсуваш някого.
- А ние май сме свикнали да чакаме някой да дойде да ни оправи.
- Да. Трябва да има помощ. Но не можем да стоим и да говорим: "Айде бе, няма ли да стане по-добре". Е, кой да ти го направи? Откъде да знае с какво се занимаваш, че да дойде да ти оправи твоите неща? Няма как да стане. Добре, че имаме воля да се оправяме.
- В спорта виждате много млади хора. Какво мислите за младите? Има ли разлика между поколенията?
- Има разлика със сигурност. Опитваме се да съхраним старите състезатели, въпреки че много хора казват да залагаме на младите. Ние, хубаво, ще залагаме на младото, но не можеш да изхвърлиш старото. То помага на младите да се зарибяват, нали младите трябва да се учат от някого. Не може един човек до вчера да е бил хубав, а от утре да го махнеш въпреки че още става и няма кой да го замени в момента. Младите трябва постепенно, с труд, с много работа да изместят мъжете. Младите трябва да се борят и да намерят място в националния отбор. А не като направят 18 г. да ги сложим, защото вече са в тази възраст. Опитваме се да направим този преход, както трябва. Няма да вкараме някой в националния отбор само защото нямаме друг, а той примерно прави едно циганско колело. Трябва да има критерий. Но има много малки деца, които идват в зала "Раковски". Тази зала е едно богатство и стана благодарение на премиера Бойко Борисов. Тази зала е изцяло негова заслуга, няма какво да говорим и някой да казва, че правим четки. Не - тази зала стана с негова помощ. В нея тренират 200 деца, които иначе щяха да са на улицата. Защото, ако родителят дойде и види мизерията преди, щеше да му е гнусно да влезе даже в залата. А сега всичко е наред. Имаме нови уреди, които даже и на мен помогнаха. Но няма как да оправим всичките 20 зали, които имаме. Нещата стават бавно. Но при младите хубавото е, че имат желание. Толкова много деца идват, че няма спиране. От толкова много рано или късно ще излезе талант. Още от 5-6-годишни децата идват и това е много хубаво.
- Коледа е семеен празник. Важно ли е семейството по принцип, защото напоследък се обезценява като понятие.
- Семейството е много важно. Не бракът. Аз съм се оженил, защото така съм възприел нещата през годините и за мен бракът е важен. Но той не е на всяка цена. Можеш да си с любимия човек, да си прекарваш добре, да имаш деца. Това пак е семейство. Важното е да си с някого, когото обичаш, с когото искаш да прекараш целия си живот и ти е хубаво да си с него на такъв празник.
- От колко години сте женен?
- От 1997-а.
- Преди време бяхте казал, че съпругата ви Боряна е мъжко момиче.
- Наистина тя е един много важен фактор в семейството. Хубаво е да имаш на кого да разчиташ. Не само в трудните моменти, но и в хубавите, защото трябва да имаш с кого да ги споделиш. Тя ме е подкрепяла винаги и в хубаво, и в лошо. Винаги ми е помагала. Искам да й кажа едно голямо "Благодаря".
- На какво учите сина си? Какво е важно да знае, когато вече не е момченце, а стане мъж?
- Трябва да знае, че нещата не идват просто така. Трябва сам да си изработиш каквото искаш. Естествено, уча го да не бъде егоист, да цени нещата, за да може да ги споделя. Да вижда кой има нужда от нещо и ако той има два пъти повече, да може да даде, да помогне. А не да има нещо в повече и да не дава на другите. Не трябва да бъдем егоисти, защото никой няма да занесе нищо в отвъдното. Трябва да бъдеш нормален човек, да се държиш нормално и човешки, за да се чувстваш по-добре.
- Вие сте живял и в САЩ. Там как празнуват Коледа?
- Винаги сме имали гости българи, семейства, които идваха на гости. Хубаво е да празнуваш с някого, да седнеш на маса, да си поговориш, да си прекараш добре. Беше ни хубаво да сме заедно с други български семейства там.
- Сигурно често са ви питали - има ли разлика между българите и американците като характер?
- Има. Има неща, които те не разбират, защото са с друга култура, не ги знаят, че са така. Има и неща, които ние не разбираме за тях. Но затова едните са българите, а другите са американци. Близки сме като хора, разликата не е кой знае колко. Просто ние не разбираме някои неща за тях, те също за нас, защото сме различни нации. Но това е нормално. Понякога ние не разбираме децата, понякога те нас, защото сме от друго поколение. Няма как да сме еднакви.
- Годината е към края си. Каква беше за вас 2012 г.? Как я оценявате?
- Беше една много добра за мен година. Говоря професионално, в спорта. Исках да се представя добре на олимпийските игри, да завърша кариерата си по най-добрия начин. Не взех медал, но пък влязох във финала, което ме направи достатъчно щастлив. На финала допуснах грешка, исках да завърша малко по-добре, можех да го направя. Мислех, че самият отскок на съчетанието ми идва добре, но не беше така добре. Това е единственото нещо, което ме притеснява, но може би нямаше да стигна до медалите. Щях да се почувствам по-добре, ако бях изиграл съчетанието като хората, но не успях на финала. Въпреки всичко станах 7-и, така че съм доволен.
- Хората ви определят като легенда, герой...
- Хвърлих наистина много труд. Имах много контузии до последно, беше много трудно. Но не се оплаквам, защото ние сме си го избрали. Просто беше трудно. Но не искам да прозвучи като оплакване, защото, ако се оплакваш, всеки ще ти каже: "Не го прави, никой не те кара". Аз много исках да го направя. Продължавах да се боря за него. Това показва, че си жив - когато се бориш за нещо. Важното е да се бориш дори и да загубиш. Борбата за нещо те кара да се чувстваш, че още можеш, че трябва да правиш нещо.
- Спират ли ви хората по улиците?
- Спират ме много пъти. Казват, че са щастливи, че се гордеят с мен и че съм един от малкото българи, които уважават. Сега като го казах, усещам, че наистина понякога хората са настроени негативно. Но това, което спечелих, е обичта на хората. Въпреки че не съм медалист и не завърших по най-добрия начин, на хората не им пука за това. За тях е важно, че съм бил там и се радват.
- За хората сте олимпийски шампион след онова, което се случи в Атина.
- Да, така е, макар че не съм шампион.
- Това беше година, в която тренирахте за състезания, участвахте на олимпиадата, а освен това се занимавахте с целия спорт като президент на федерацията по спортна гимнастика. Уморен ли сте след такава година?
- Не. Има трудни моменти, но успяваме да съчетаваме нещата, справяме се. Случват се много по-добри неща, значи вървим в правилната посока. Трудно е, не казвам, че се движим перфектно. Правим и грешки, но продължаваме, опитваме се да ги поправим.
- За целия спорт обаче годината не беше много добра.
- На олимпиадата имахме малшанс, което пък настрои българите малко негативно към спортистите. Да, някъде сме сбъркали, трябва да си извлечем поуки, трябва да работим. Но никой не е искал да загуби на олимпийските игри. Имаше малшанс с доста хора. Детелин Далаклиев можеше да вземе медал в бокса, гимнастичките се представиха много добре, но не успяха. Станка беше близо до титлата. Мария Гроздева също стреля много добре, перфектна беше накрая, но една грешка я прати по-назад. Можехме да вземем още 3-4 медала, но се разминахме. В борбата изпуснахме още медали, които можеше да вземем. Иначе да - два медала не са достатъчни. Не казвам, че там ни е мястото, защото не ни беше там мястото. Можехме и много по-добре. Но трябва да забравим за олимпиадата, минало е, не можем да го върнем. Трябва да мислим за бъдещето. Съжалявам, ако сме разочаровали някого, сигурно сме разочаровали много хора.
- Вие сте един от последните спортисти, които са възпитани в друг строй, преди промените. Каква е разликата?
- Има разлика много ясно, как да няма. Просто преди нещата бяха по-различни. Аз станах 4-кратен световен шампион, когато тренирах в мизерни условия. Някои това нещо не го оценяват. Трябва да преминаваш през трудности. Не трябва да се отказваш. Трябва да правиш нещо, защото просто трябва. Не да се оплакваш колко лошо е всичко.
- Има много млади спортисти, които не спират да мрънкат. Оплакват се от условията за тренировки, все едно примерно Стефка Костадинова е тренирала при по-хубави.
- Трябва да ти идва отвътре. Какво да мрънкаш? Преодолей го това, бъди мъж. Не е хубаво да се мрънка. Може би и аз мрънкам понякога, но не толкова, колкото сега се мрънка.
Емил Николаев, 7 дни спорт
Снимки: Марин Маринов/Sportal.bg
ФОТОГАЛЕРИЯ ОТ НАГРАЖДАВАНЕТО ЗА СПОРТИСТ НА ГОДИНАТА
0
