Обикновено вниманието на медиите е насочено към даден тенисист и така трябва да бъде. Той е под светлините на прожекторите, бори се на корта за всяка топка, води психологическа битка със съперника си и гони една цел - победата. Зад тенисиста обаче винаги има и друг човек - довереник. Човек, който споделя както хубавите, така и лошите моменти в кариерата на състезателя. Това е постоянното присъствие зад тенисиста.
В случая на Рафаел Надал този човек е Тони Надал - неговият чичо и треньор. От малкото интервюта, които е давал, чичо Тони звучи по-скоро като философ, а не като треньор. Той е една изключително интригуваща личност със сериозни разбирания и вярвания за живота. На младини Тони Надал се занимава с тенис на маса и тенис на корт. Постижения има и в двата спорта - шампион на Балеарските острови по тенис на маса и място в Топ 30 в тениса на корт. Спортът обаче не е целият живот на чичо Тони - той се занимава още с градинарство, история, като се увлича и по философията. Нещо повече - Тони Надал е учил история и в университета.
Тони е мениджър на тенис клуба в Манакор по времето, когато за първи път дава ракетата на своя племенник. Още тогава си проличава, че Рафа, или Рафаел, както Тони винаги го нарича, не се уморява да удря топката. Вижда се, че Рафаел се отдава на тениса до такава степен, че дори и по-големите от него могат да му завидят. Именно това е причината, поради която чичо Тони винаги е твърдял, че "всичко опира до дисциплината на Рафаел". Двамата започват да работят съвместно, но при едно много важно условие - всичко да се случва по правилата на чичото.
Самият Тони е категоричен, че ако някога Рафа хвърли ракетата си на корта, или пък избухне по време на мач, сътрудничеството им ще приключи на мига. Каква е причината за това? Хвърляйки ракетата си на земята, ти показваш неуважение както към самия спорт, така и към онези хора, които не могат да си позволят подобна ракета. Теория има и за загубите - пораженията идват след грешки на тенисистите и вината е само тяхна. Никога не трябва да бъдат обвинявани кордажът, ракетата, топките, кортът или каквото и да било. "Загубата е част от състезанието", обяснява още чичо Тони.
Испанският специалист използва и други методи, изграждайки племенника си като тенисист. Чичо Тони кара Рафаел да играе на изключително труден и неравен корт, със стари топки, така че малкият Надал да си даде сметка какво означава да имаш поведение на корта, да се научиш да печелиш и губиш с достойнство. И още нещо - да разбере, че добрата дисциплина е в основата на успеха. "Това, че си добър в удрянето на топките, не те прави повече от останалите, обяснил Тони на своя племенник преди години. - Всичко в живота има две страни - добра и лоша." Междувременно малкият Рафаел не само че тренирал на "неприветливите" кортове, но и след това трябвало да ги почиства. Начинът, по който тенисистът се справя с всички тези "уроци" говори красноречиво за дисциплината, на която е научен и то от толкова ранна детска възраст. "Когато Рафаел беше още малък, си мислех, че може да стане добър тенисист, но никога не съм си представял, че би могъл да се държи лошо на корта. Моята задача бе да се уверя, че такова нещо няма да се случи. Най-голямото му предимство е силата му на психологическо равнище и то най-вече в трудните моменти. Той е едно съвсем нормално момче, което винаги "кипи" от ентусиазъм, когато се занимава с нещо", разкрива чичо Тони.
С времето Рафаел започва да се развива като тенисист и логично с печеленето на турнирите идват и финансовите постъпления. Себастиян Надал, бащата на Рафа, решава, че това е моментът, в който тенисистът трябва да плаща на своя треньор, но чичо Тони категорично отказва. "Никога не съм искал и никога няма да искам пари от Рафаел. Причината е, че искам аз да съм шефът", обяснява позицията си Тони". И наистина той е прав - получавайки пари от племенника си, това моментално означва, че мнението му няма да има същата тежест. Чичо и племенник разговарят непрестанно, а често се стига и до спорове. Целта на всичко това обаче е да се стигне до подобрение в представянето на корта. Ако Рафа реално беше шефът, можеше да се появи изкушението в някакъв момент да уолни своя треньор и чичо. До подобно положение обаче не може да се стигне.
Друго любимо и доста често използвано от чичо Тони изречение към племенника му е следното: "Да, ти си добър, но аз съм по-интелигентният от двама ни." В различни интервюта самият Рафа често казва, че чичо му е строг, но това никога не е представлявало проблем. Важно е около теб да има хора, които да са достатъчно уверени и да имат куража да ти обяснят, че грешиш, че не се държиш правилно, коментира пред "Гардиън" носителят на девет титли от Големия шлем. - Обикновено, когато си на върха, хората те превъзнасят и непрекъснато ти повтарят колко прекрасно е всичко. Сигурно в някакви моменти точно това ти се иска да чуеш, но винаги е добре да има кой да те "свали на земята" и да ти каже как е редно да се държиш", допълва 24-годишният испанец.
Когато славата те сполети рано, множество врати се отварят пред теб и доказателство за това е Рафаел Надал. Независимо дали той e на зъболекар, или в "Дисниленд", всичко му е позволено, защото е звезда. В ресторантите, например, не му се налага да плаща. Чичо Тони си спомня за случай, при който отново влиза в ролята на "шеф". Преди известно време с Рафа и с бившия испански тенисист Хосе Игерас се качват с асансьор към ресторанта на хотел, в който са отседнали. Тогава човек от персонала обяснява на тенисиста, че спортните му панталони не отговарят на "дрес код"-а на заведението и че не е уместно да влезе. Секунди по-късно обаче служителят в ресторанта си дава сметка, че това е Рафаел Надал и радушно го кани да седне, независимо от факта, че не е облечен според изискванията. Подобно нещо обаче няма как да се случи в присъствието на чичо Тони и той веднага праща своя племенник да се преоблече в стаята си. Методите на чичо Тони очевидно работят, тъй като няма спор, че Рафа е един от най-уважаваните спортни личности в световен мащаб. Въперки че още преди години си е давал сметка, че племенникът му може да постигне велики неща в тениса, това не е било приоритет за него. "Щастлив съм, когато Рафаел играе добре, признава чичо Тони. - Лично за мен обаче е много по-удовлетворяващо хората да казват, че Рафа е добър човек. Да бъдеш добър човек е най-важното", завършва чичо Тони.
Едва ли някой може да отрече едно - чичо Тони е свършил превъзходна работа.