Ако в момента сте отделили от ценното си време, за да четете този текст, има голяма вероятност да страдате от много сериозна форма на хронична баскетболест - дегенеративно заболяване, свързано не само със стихийна консумация на баскетбол, но и на абсолютно всичко около него. Така че ако и вие като мен действително сте баскетболни, сигурно един от въпросите, които си задавате настойчиво в последните месеци е: Къде, за Бога, ще играе Кaрмело Антъни през следващия сезон? Отговорът е леко изненадващ: По всяка вероятност никъде!
Причината може да бъде обяснена донякъде от големия австралийски актьор и носител на наградaтa "Оскар" - Ръсел Кроу. Сигурно вече се досещате какво имам предвид, особено ако сте гледали великолепното му превъплъщение в ролята на гениалния математик Джон Неш във филма "Красив ум". Най-ценният принос на Неш, този за който получи Нобелова награда, се казва "Принцип на равновесието на Неш" и е свързан с вездесъщата "Теория на игрите", която през последните 20-30 години напусна матричните окови на математическата теория, за да се превърне в движещ обществено-икономически механизъм. 
Днес, цели сектори от теорията на игрите се използват при разрешаване на реални проблеми. Малко е странно, но все по-често математическите анализи на Неш предлагат изход от кризисни ситуации като военни действия, мащабни бизнес сделки, преговори за освобождаване на заложници и т.н.
Преди 12 години, "Принципът на Неш" успя да се намеси и в Националната Баскетболна Асоциация и без съмнение ще го направи отново след броени месеци. За повечето фенове НБА е просто чист, рафиниран баскетбол - Лига събрала в себе си най-добрите играчи от цял свят и предлагаща свръхатрактивен, динамичен стил на игра за милиардите баскетболедуващи фанатици по целия свят. Но от икономическа гледна точка нещата са малко по-цинични - НБА е конгломерат от 30 корпорации, произвеждащи един и същи продукт, благодарение на 436 висококвалифицирани работника. Всяка корпорация има собственик, чиято единствена цел е да продаде продукта с възможно най-голяма печалба. Конфликтът е породен от очевидно противоречие - растежът на заплатата на работниците намалява печалбата. Следователно, в бизнес модела на НБА, те са необходимо зло за собствениците - едновременно жизненоважни производители и врагове.
Преди повече от 50 години, гениалният гард на Бостън Боб Кузи се е сетил, че е много разумно да организира работниците в профсъюз на играчите, които да защитава интересите им и да ги предпази от безмилостната експлоатация на собствениците. Нарекъл го е Асоциация на играчите в НБА и от този момент нататък профсъюзът е трън в очите на собствениците. Организацията е една от основните причини, баскетболистите да бъдат най-високо платените професионални спортисти в Америка. Бизнес взаимоотношенията между играчи и собственици се крепят върху така нареченото Общ пазарен договор. На 1 юли 1998 година този контракт изтече в медиите и собствениците изненадаха играчите, налагайки локаут върху Лигата, което на практика означаваше тотален бойкот на всички мачове и каквато и да било дейност, свързана с НБА. Изискванията на отборите бяха обвързани с нов договор, който да смъкне по-ниско тавана на заплатите и да увеличи прихода на собствениците за сметка на състезателите.
Били Хънтър, брилиянтния чернокож адвокат с връзки в Белия Дом, който току-що бе поел кормилото на Профсъюза, не очакваше подобен драстичен ход. Последва истински кошмар за играчите и за феновете на баскетбола по целия свят. Ако се върнете към сезон 1998-99 ще си спомните с треперещи от баскетболест ръце как Лигата просто не започна! За някои от нас това бе равносилно на библейски апокалипсис. Сигурен съм, че някъде в прашните пергаменти, в които Нострадамус е събирал своите мрачни пророчества присъстват и следните злокобни думи написани с кърваво-червено мастило и перо от кралски албатрос:
0
