Филип Виденов бе привлечен от Лукойл Академик с идеята да поведе отбора към втората фаза на Юрокъп. 33-годишният бивш капитан на националния ни тим се завърна в България след 10 години отсъствие. Той започна силно с екипа на "студентите" и в първите мачове бе най-добрият, но под ръководството на Оливер Костич. След раздялата със сърбина и привличането на Димитрис Галанис ситуацията се промени. Шокиращо гардът облече "железния анцуг". "Тема Спорт" се свърза с Филип, за да обясни каква е ситуацията с него и дали ще остане в клуба и след Нова година.
Академик приключи в Европа. Остава още един протоколен мач с Асесофт във вторник, който обаче не вълнува вече никого. Сега въпроъст е какво ще е бъдещето на Филип Виденов и свързано ли е то с шампионите?
Първо искам да кажа, че е много жалко, че не успяхме да се класираме за втората фаза. Истината е, че групата бе лесна. Отборите не бяха на това ниво, че да не можем да сме в тройката. Отстрани се видя обаче, че ние не играхме добре. Изпуснахме слаб Химки тук в София. След това двете загуби от Игокеа не трябваше да ги допускаме, но за целта просто трябваше да играем добре, а ние не го направихме. Пропиляхме златен шанс. Реално този отбор трябва да е в Топ 8 на Юрокъп, а вместо това отпадна още на старта. Но това е положението. Относно моите планове - честно казано, тук ми харесва. Приятно ми е в Правец, доволен съм от условията. Но при това положение, така както се отнася треньорът към мен, просто няма как да остана. Не съм решил окончателно. Имам опция да продължа до края на сезона, но не мисля, че ще се случи това. Имам време до 20-и да си помисля. Сигурен съм обаче, че ще получа и добри оферти от чужбина, така че по-скоро няма да остана.
Моето мнение е, че ти започна много силно, но на отбора му липсваха резултатите. След смяната на треньора обаче ти бе забравен. Никой не може да си го обясни. Защо?
Явно такова е виждането на треньора. Такъв специалист от неговия ранг, така смята, така процедира. Откакто той дойде, аз тренирам два пъти по-усилено, хвърлям се два пъти повече, за да стоя в крайна сметка на пейката… Но той решава кой колко да играе и как. Аз също бях изненадан от неговите виждания за нещата. В един момент на тренирорква дори искаше да играя като "четворка". Тогава просто ми стана ясно, че нещата няма да се получат. Но пък като резултати явно беше по-добре, колкото и в крайна сметка да нямаше смисъл от тези победи.
Няма как да не си обиден от това отношение. Съжаляваш ли, че се върна в България?
Не съжалявам. Но не го очаквах. От 18-годишен съм извън България и мислех, че тук са се променили нещата. Мислех, че ще е по-различно. В чужбина съм получавал подобно отношение, но не вярвах, че и тук ще го получа. Истината е, че очаквах с Костич да постигнем други резултати, защото го познавам като човек и треньор. Знанията му са много по-големи от постигнатото. И като треньор е по-голям от сегашния, но резултатите показват друго.
Какъв беше проблемът на Академик? Селекцията или нещо вътре в съблекалнята?
Мисля, че като играчи, като индивидуалности сме добре. Взехме тир победи и се видя, че може, но не играхме добре като цяло. Много неща са, за да не успеем. В съблекалнята обстановката беше много добра, не е имало проблеми. Но не мисля, че се използваха максимално качествата на играчите.
Ти говори ли за всичко това с директора Везенков?
Да, и с г-н Везенков, и с г-н Златев съм говорил, споделил съм им моите виждания за нещата. Аз не мисля, че съм играч за по 2-3 минути да влизам от пейката. И имах уверението, че това няма да е така. Но се получи друго. Все пак треньорът си преценява и си решава. Но наистина не може в чужбина да ме уважават повече, отколкото в България. Разбирам да съм резерва за сметка на млади момчета, които да се развиват. Тогава ще се съглася. Но в един момент треньорът иска да пусне едновременно петима чужденци. Това не е нормално. Но от друга страна, аз съм тук, за да изпълнявам това, което казва треньорът. Правя го.
До 20-и има още седмица. Би ли променил решението си?
Аз ти казах, че тук ми харесва. Остава ми се. Но след като не играя и не получавам уважение, няма смисъл. Дори когато съм на терена, съм изолиран, все едно ме няма. Ще видим. Но защо да оставам, след като е явно, че треньорът не ме иска? Жалкото е, че целта беше друга. Всички се надяваха на нашия отбор. И сега какво - пак догодина.
Хари Латифян, "Тема Спорт"