Първи стъпки в баскетбола
Георги влиза в баскетболната зала, когато е едва 5-годишен, въпреки че родителите му не са запалени спортисти: "Родителите ми не са били спортисти, брат ми се е занимавал с баскетбол преди. Ориентирах се към баскетбола, тъй като съсед ми е един голям български баскетболист - Атанас Пейчински. Имах доста сериозен досег с него още от малък, покрай него се вдъхнових за баскетбола."
Буба баскетболМладокът се насочва към Буба баскетбол покрай брат си: "Брат ми тренираше там и това беше една от най-добрите школи, за които знаехме. Започнах в Буба и винаги съм бил там. Дълго време Емилия Кръстева ми беше треньорка, още от 5-годишен. Тя е била треньорка и на брат ми и затова ме познаваше предварително. С нея станахме републикански шампиони до 12 години и три пъти имаме второ място. След това треньор ми беше Мануел Марков, а по-късно и Ивайло Желев. След това имаше период от две години, които прекарах в Левски, тъй като тогава в тази възраст нямаше отбор на Буба баскетбол, сега той е възстановен заради финансовите проблеми в Левски и отново съм в Буба.
Семейството
Родителите на Георги са икономисти по образование, а брат му е по-голям от него с 10 години. Вече не се занимава с баскетбол, играе единствено в аматьорската лига за удоволствие. Двамата с брат му са единствената връзка на семейството със спорта.
Второ място на републиканско
Тази година отборът на Буба баскетбол при 19-годишните губи на финала на държавното първенство от Академик: "Първенството се проведе в София, в зала "Румен Пейчев". Участваха осем отбора, имаше много оспорвани мачове още в групите, някои много силни отбори не успяха да се класират за полуфиналите, но това е, за да е по-сериозна конкуренцията и да има по-качесвени мачове. Мисля, че представянето ни беше добро. Много се надявах да станем шампиони, защото смятам, че имахме потенциала и още ме е яд, но второто място също е добро постижение. За своето представяне се надявах на малко повече, но все пак чувам хубави работи, което ме кара да се чувствам щастлив - поне засега."
Национален отбор
Миналата година Георги за първи път се докосва до националния отбор. Той е включен в състава при 16-годишните, а тази година продължава участието си в националните гарнитури и при по-големите. "Миналата година първият ми досег с националния отбор беше под ръководството на Любо Минчев и Явор Аспарухов за турнир в Турция, на който България беше поканена. Беше събран голям състав от около 40 души, като от тях бяха избрани 12. Този отбор от 12 души заминахме за Турция, където представянето ни не беше много добро. След това обаче работихме много, за да се представим по-добре на Европейското първенство, където треньор беше Дечо Коешинов с помощник-треньор Мануел Марков. Представихме се по-достойно, бяхме различна група от състава за Турция, но ядрото на отбора беше същото."
"На този етап съм поканен в разширения състав на националния отбор до 18 години, той тепърва ще бъде изпробван и съкращаван. Лагерът започва на 8 юни с треньор Михаил Михайлов. Тази година за първи път ще съм в национален отбор с по-горна възрастова група - родени през 1997 г. Надявам се да попадна в отбора."
Георги оценява достойно предоставения шанс да бъде част от националния отбор: "Сериозно предизвикателство е, защото представяш България. Иначе за мен е същото, защото играя баскетбол, правя това, което обичам, тренирам, раздавам се. Давам абсолютно всичко от себе си, за да може отборът да печели."
Американската мечта
Амбиците на 17-годишния талант за бъдещето са свързани с колежански баскетбол: "Искам да замина за САЩ и да играя колежански баскетбол, защото ми харесва как е изградена системата, в която едновременно си спортист за колежа си и продължаваш образованието си. За мен това е важно, защото в спорта никога не се знае кога може да те сполети една тежка контузия. Винаги е хубаво да продължа образованието си, докато правя това, с което искам да се занимавам."
Икономика в кръвта
Поговорката, че "крушата не пада по-далеч от дървото" важи с пълна сила за Георги, който смята да продължи семейната традиция: "Когато приключа със спорта, може би искам да се занимавам с икономика. Точно за това искам дисциплината, която ще изучавам в колежа, да е икономика. Това е нормално със семейство икономисти."
Американския колеж
Георги е ученик 11 клас в Американския колеж. "Трудно е да намирам достатъчно време, но се справям. На моменти за съжаление едното остава на заден план и не мога да се справям и с двете на 100 процента, това оказва ефект."
Ограничено време за забавления
"Винаги успявам да намеря свободно време, обичам да съм с приятелите си, без значение какво правим - дали ще гледаме филм или просто ще се съберем у някого."
Разностранни интереси в спорта
Харесва всякакви спортове, следи и футбола, а отскоро е започнал да се интересува повече и от американски футбол.
Любимци
В НБА любимият му отбор е Бостън Селтикс, а любимият му баскетболист е Кевин Гарнет: "Той ми е като идол заради начина, по който се раздава всеки път на игрището. Във футбола харесвам Ювентус, на които сега им предстои финал."
НБА
Като всеки млад баскетболист, Георги също се увлича по НБА: "Това ми е мечта още от дете. Въпреки че знам колко далеч е в момента НБА и колко високо е нивото там, се старая, работя много, пък ще видим един ден…може и да стигна до там, ако продължавам да работя толкова усилено."
Борба докрай
Младокът не обича да се оплаква от лошите условия за спорт в България и предпочита да преодолява трудностите без да мрънка: "Може би не очаквате да чуете това, което ще кажа, но…да, факт е, че условията са лоши на много места. Лично аз винаги съм имал добри условия с моя клуб Буба баскетбол, в които да тренирам и да се развивам, добри треньори. Според мен проблемът е индивидуален за всеки един - ако всеки се труди упорито, дава всичко от себе си и не търси оправдание в лошата инфрасктруктура и т.н., може би ще имаме повече добри спортисти, въпреки всичко."
Мотивация
Причината, която го задържа в спорта е безрезервната му любов към баскетбола: "Просто обичам баскетбола, това е любимото ми нещо и това, което искам да правя. Това, което ми дава мотивация да тренирам усърдно всеки ден е да имам възможността да стана професионален баскетболист, да се издържам с това, което обичам да правя."
Приятелство на терена и в живота
"Приятели сме и извън игрището. С моито съотборници сме заедно повече от 8-9 години, няма как да не сме приятели. Завързват се приятелства и с момчета от другите отбори. На терена може да сме противници, но един ден не се знае…", философски разсъждава Георги.
Приятелка
В момента сърцето на Георги е заето, признава, че приятелката му не е спортистка. "Винаги успявам да намеря време за приятели, защото те са най-близките ми хора и с тях се чувствам добре."
Снимки: МАРИН МАРИНОВ/Sportal.bg и Валентин Ангелов/superbasket.bg
ФОТОГАЛЕРИЯ на Георги Митровски ТУК!!!
0
