Отборите на Западна Германия и Холандия трябва да определят единия финалист на първенството. В дните около двубоя в Хамбург се изсипват над 50 000 холандци, желаещи да подкрепят състава на Ринус Микелс. За фаворит е смятан тимът на Франц Бекенбауер. В типичния си стил световните вицешампиони вървят към финала, а и факторът домакинство е на тяхна страна.
Основният проблем пред Кайзера е контузията на Гуидо Бухвалд, на чието място е пуснат Матиас Хергет. Либерото на Юрдинген застава зад стопера Юрген Колер. Половин час преди началото на битката с Холандия Бекенбауер прави промяна в стартовия състав. Крилото Пиер Литбарски е заменен от Франк Мил. По-късно наставникът на ФРГ твърди, че Литбарски имал стомашни болки и това е наложило рокадата, но от холандския лагер са убедени, че чисто и просто Кайзер Франц е хитрувал. Kолегата му Микелс коментира така: "Ние не търсехме изненада с някаква непозната тактика и със заблуда! Решихме, че ще играем открито, атакуващо и в хода на мача играчите сами ще преценят кога и как да променят темпото на играта и посоката, от която да нанасят главния удар. Гулит трябваше да подчини всичко на колективния план, да привлича чужди сили към себе си и да открива колкото може възможности за съотборниците си".
Генерала разчита на убийствения атакуващ тандем Рууд Гулит - Марко ван Бастен. От западногерманска страна задачата да "охранява" капитана на "лалетата" се пада на бъдещата легенда на Вердер (Бремен) Ули Боровка. Първоначално се очаква за Гулит да бди Волфганг Ролф, занимавал се с Мишел Платини на полуфинала в Гуадалахара две години по-рано. Ван Бастен пък е под око на непоклатимия Колер. На вратата на домакините е 28-годишният страж на Щутгарт Айке Имел, за когото това се оказва последен мач под рамката на ФРГ. Дълги години Имел чака да наследи Тони Шумахер в националния отбор и това се случва през 1987 г. Шумахер е изваден от Маншафта заради нещата описани в автобиографията му "Начален сигнал". Освен това Бекенбауер не е простил на Тони някои скандали с резервата Ули Щайн в Мексико'86. Месеци след Евро'88 обаче Айке Имел обявява, че се отказа от Бундестима, защото конкуренцията с Бодо Илгнер му идва в повече.
Диригентската палка при западногерманците държи капитанът Лотар Матеус. Забравен е фактът, че след световното през 1986 г. той получава оферти от Наполи и Милан. Хер Лотар обаче отхвърля предложенията на италианците. Причината се крие в европейските финали през 1988 г. Ето как по онова време звездата на ФРГ обяснява решението си: "Не ми се иска преждевременно да напусна страната си. Знаете, че след две години тя е домакин на европейското първенство. Бих желал тогава да съм в много добра форма. Редица наши футболисти, които преминаха в чуждестранни клубове, не съумяха да бъдат на нужната висота в отбора на Западна Германия. Затова продължавам договора си с Байерн до 1990 година".
Именно Матеус открива резултата в Хамбург. В 55-ата минута конструкторът на ФРГ е точен от дузпа - 1:0. Трибуните на "Фолкспаркщадион" вече предвкусват финал. В интерес на истината "оранжевите" играят по-добре и атаките им не са хаотични, каквито са тези на домакините. В 74-ата минута идва време за радост и в холандския сектор - Роналд Куман е непогрешим от бялата точка за 1:1. И двамата треньори имат претенции към отсъдените дузпи от румънския рефер Йон Игня. Моментът на истината идва 120 секунди преди края на редовното време. Пас към Ван Бастен отдясно, нисък удар, Колер закъснява, отчаян плонж на Имел… 2:1 за Холандия!
Роналд Куман заформя голям скандал непосредствено след края на безмилостната битка. Холандският защитник сменя своята фланелка с тази на Олаф Тон, след което с огромна усмивка на лице започва да бърше задните си части с нея. Без коментар. Една от многото снимки след триумфа на "лалетата" запечатва посърналия Франц Бекенбауер, който напуска с наведена глава стадиона на фона на информационното табло. Поражението е прието болезнено от домакините и Кайзера е подложен на огромна критика. В западногерманския печат излиза фото на Бекенбауер, зад когото е талисманът на турнира Берни. Ушите на зайчето стърчат над главата на специалиста. "Какво да очакваме от националите, когато нашият селекционер има такива уши", гласи шеговитият текст под снимката. Някои пък отбелязват, че Кайзера на германския футбол се е показал като добър бизнесмен и слаб наставник. Той бил прибрал 3 милиона дойче марки, за да рекламира известна марка безалкохолни напитки, докато за играчите на Бундестима се полагат по около 40 000 марки от Евро'88.
Върху Бекенбауер се нахвърля и бившият му съотборник Паул Брайтнер. Той казва: "Франц е гробокопач на нашия футбол. Той е като слепец, заобиколен от глухонеми. Прави футболистите покорни мишки и никога не е бил наясно с тактиката. Мисли си, че все още е 1938 година, но ние сме половин век напред. Отборът ни бе жалък. На историята с болките в стомаха на Литбарски може да повярва само 10-годишно хлапе. Нашият футбол е 80% сила и 20 - техника".
Нажежената обстановка кара иначе сдържания Франц да отвърне: "Брайтнер пречи на националния отбор. Той е лош човек и такъв ще си остане. Понякога ми се струва, че иска да вкара в гроба нашия футбол. Вместо в този момент именно той да е човекът, който да внесе спокойствие и да помогне, се получава обратното. Паул отрови атмосферата в отбора, а с постоянните си анализи преди и по време на шампионата, той настрои отрицателно обществото срещу мен и момчетата. Аз няма да се откажа от Маншафта до Италия'90". В едно от интервютата си след финалите Кайзера добавя по темата за критиката: "Всеки, който умее да държи писалка, без да се контузи, смята, че е компетентен да пише статии". Селекционерът е сърдит на света и… на журналистите, отбелязват във ФРГ.
А в холандския лагер радостта е огромна. Взет е реванш за загубения финал преди 14 години! Всъщност преди 14 години без 14 дни. Гулит и компания вече мислят за финалната среща на Евро'88, а великият Ринус Микелс споделя след победата в Хамбург: "Щастлив съм. Никога повече няма да се връщаме към Мюнхен'74. Бях уверен в нашите възможности и знаех, че имаме сили да надделеем над коравия съперник. За мен дузпата срещу нас не беше дузпа. След нея играта се изнерви, зачестиха грубостите. Доволен съм от всички, но най-много от Марко ван Бастен, и то не само заради вкарания гол в последните минути". Мрачният Юрген Колер пък оприличава холандския централен нападател на сапун, който непрекъснато се изплъзва.
У нас превъзходството на "оранжевите" е признато дори от тези, които по принцип симпатизират на западногерманците. А в своя репортаж от "Фолкспаркщадион" пратеникът на "Народен спорт" Спас Тодоров пише следното: "В крайна сметка остана общото впечатление, че холандците спечелиха напълно заслужено. Това призна на пресконференцията след мача и Франц Бекенбауер. Но той имаше време да премисли нещата, а неговите сънародници - зрителите, след гола на Ван Бастен в 89-ата минута, се чувствуваха като екзекутирани… Казват, че лалето може само за 5-6 минути да разтвори чашката си и да разцъфне. Това холандските "лалета" правят вече за втори път в това първенство. В последните 5-6 минути…".
Един футболен двубой, за който ще се говори още дълго.
За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook
Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!
0
