Нико Розберг шокира света на Формула 1, обявявайки решението си да се оттегли от спорта. Синът на Кеке Розберг спечели първата си и явно единствена световна титла при пилотите, прибра си я и каза "сбогом и мерси за всичко" на Мерцедес.
Но Розберг далеч не е нито първият, нито последният пилот във Формула 1, който не защитава титлата си. Ето другите шест:
Хуан Мануел Фанджо (1952)
След като губи от Нино Фарина през 1950 година през първия официален Ф1 сезон, Фанджо се връща по-силен и записва три победи и два подиума с Алфа Ромео - достатъчно за титла. Аржентинецът обвява, че се разделя с Алфа Ромео и преминава в BRM, но преди началото на сезон 1952 катастрофира на "Монца" и така пропуска осемте състезания. При отсъствието на Фанджо, шампионатът бива спечелен от пилота на Ферари Алберто Аскари. През 53-а великият Фанджо се завръща и печели всички титли от 1954 до 1957 година.
Майк Хоутърн (1959)
Фанджо не пропуска да защити първата си титла доброволно, но Майк решава точно това. След триумфа си британският пилот, който се състезава с Ферари и побеждава сънародника си сър Стърлинг Мос, предпочита да се оттегли. Хоутърн не понася леко смъртта на съотборника си Питър Колинс, който катастрофира в Гран При на Германия. През 1959 Майк загива в катастрофа на пътя.
Йохен Ринт (1971)
През 1970 година изключително талантливият Йохен Ринт е пилотът, когото всички искат да победят. След като печели в Монако в последния завой от последната обиколка на състезанието, а след това триумфира и в Холандия, Франция, Британия и Германия, Йохен си осигурява значителна преднина в шампионата. По-късно през сезона обаче, по време на тренировката за Гран При на Италия на "Монца", Ринт губи живота си. И въпреки това никой не успява да го изпревари в класирането. Така австрийският шампион получава титлата си посмъртно.
Джеки Стюарт (1974)
Преди старта на сезон 1973 във Формула 1 Сър Джеки Стюарт вече се е утвърдил като единица мярка за представяне. От дебюта си през 1965-а досега има две титли на свое име, 14 полпозишъна, 22 победи и 35 подиума. През 1973 година Джеки добавя още пет победи и още титла, но в предпоследното състезание от сезона решава да се оттегли заради смъртта на съотборника си Франсоа Север.
Найджъл Менсъл (1993)
Британският пилот Найджъл Менсъл става известен освен с мустака си, и с кариерата, която прави с Ферари. През 1992 година Менсъл най-после грабва титлата, която преследва толкова години, но не със Скудерия, а с Уилямс, при които се е върнал в началото на 1991 година. След големия успех обаче, Найждъл и Уилямс тръгват в различни посоки - отборът решава да подпише с бившия съотборник на Менсъл - Ален Прост, но без да спомене това на Найждъл. Отношенията между тима и пилота бързо се влошават и шампионът взима решение да замине за САЩ, където да се състезава в IndyCar. Там също жъне успехи и се превръща в първия състезател с титла от Ф1 и от американския шампионат.
Ален Прост (1994)
През 1992 година Ален Прост решава да си почине от спорта, но само за малко, защото през 93-а отива в Уилямс. Негов съотборник е Деймън Хил, защото в договора на французина изрично пише, че не иска да дели отбор със Сена. Комбинацията от Прост и Уилямс се оказва ужасно силна и след 7 победи и 13 полпозишъна от 16 състезания Ален прибира и четвъртата си световна титла още преди края на сезона. Няколко дни преди това френският пилот обявява, че се оттегля от спорта, този път завинаги.
Нико Розберг (2017)
Решението на Нико бе изненадващо за всички. Никой не очакваше, че германецът, който няколко месеца преди това бе подновил договора си и току-що бе сбъднал детската си мечта, ще иска да си тръгне. Ще се откаже от най-доброто място на стартовата решетка във Формула 1 и просто ще си легне на дивана. "След всичко, което преживях, ще направя следващия завой в живота ми и ще видя какво ме чака там".
0
