Т.е. имаме две събития, които определяме като важни за България, но дали те няма да пренапишат футболните правила в Европа и света?
Нека направим втори прочит по хронологичен ред!
Първо излезе решението на САС. То можеше да е в две посоки – или да нареди плащане на 8 млн. лева в 7-дневен срок от 26 февруари, или вече обявеното – отхвърля всички жалби като неоснователни, но позволява на едно лице (б.а. на Атанас Борносузов, служител на ЦСКА-София) да обжалва пред ВКС.
Дали съдът е постъпил правилно или не, е друга тема. В случая са важни последствията от взетото решение, а те могат да се тълкуват като: имаме победител, който е обещал да плати 8 млн. лева за активите и емблемата на ЦСКА, иска да ги плати, но не е виновен, че съдът все още не се е произнесъл окончателно.
Не е изключено именно неокончателното решение на съда да е един от основните доводи, изтъкнати от ЦСКА-София пред УЕФА.
Двайсет и четири часа след решението на САС дойде втора важна новина – ЦСКА-София получава право да играе в евротурнирите още през следващия сезон. От европейската централа се позовават на нови факти, засега непубликувани, заради които се счита, че 3-годишната забрана за участие в Европа изтича с година по-рано.
Именно това решение на УЕФА е твърде любопитно, тъй като вероятно би създало прецедент, който да наложи пренаписване на футболните правила.
Защо може да се стигне до подобни действия?
До този момент правилата на УЕФА бяха ясни: отбор, който европейската централа счита за нов, няма право на участие в евротурнирите през следващите три години, а също така трябва да започне от най-ниското ниво в първенството на съответната страна. Във вчерашното писмо от УЕФА до БФС се казва, че европейската централа отменя решението си ЦСКА-София да не играе в евротурнирите до сезон 2019-2020, уточнявайки, че трите години са изтекли.
Математически погледнато, обединението между Литекс и Чавдар Етрополе стана преди две години. А на практика УЕФА не пусна ЦСКА-София в евротурнирите само за един сезон. Т.е. всяка една държава от Европа, позовавайки се на случая „ЦСКА-София”, вече има право да вкарва нови клубове в елитната си дивизия по неспортен път и това да не носи санкции от УЕФА. Също така новият клуб няма да чака три, а само една година преди да участва в евротурнирите, стига да се класира за тях.
Тази хипотеза би била оспорима, но ако УЕФА е променила решението си през последния месец и вече не води ЦСКА-София за нов клуб, а за Литекс - така, както го прави БФС.
Другият не по-малко любопитен казус, който възниква от споменатите по-горе решения, е как биха реагирали конкурентите при лош за тях развой в първенството?
Нека разгледаме следните ситуации:
1. ЦСКА-София става шампион, а на второ място е Лудогорец или Левски.
Вторият в класирането може да заведе дело, позовавайки се на 3-годишното правило на УЕФА за нов клуб, с което да претендира за неустойка от порядъка на 20 млн. евро заради неучастие в групите на ШЛ.
2. ЦСКА-София не става шампион, но се класира за евротурнирите чрез Купата или като втори в първенството.
Така от евротурнирите отпада примерно Ботев или Берое. Какво става ако потърпевшият клуб заведе иск за пропуснати ползи, доказвайки чрез все още непроменените правила на УЕФА, че нов отбор няма право на участие в евротурнирите за 3-годишен период?
Големият въпрос е има ли договорка между родните клубове в Първа лига да не завеждат дела при негативно за тях стечение на обстоятелствата, кой може да я гарантира и на каква цена?
0
