2018 година също започна по впечатляващ начин за Вархолм, който вече два пъти подобри рекорда на Норвегия - първо 47.82 сек на Диамантената лига в Рим, а след това и до 47.81 сек на Диамантената лига в Стокхолм. И на двата турнира обаче норвежецът завърши втори, след като беше изпреварен от Абделрахман Самба (Катар), който пък на два пъти коригира рекорда на Азия и този на Диамантената лига. Вархолм е големият фаворит за европейската титла в Берлин през август. 22-годишният норвежец даде специално интервю за Европейската атлетика преди големия форум през август.
В него той разкри, че първоначално е започнал с футбол, а кога е осъзнал, че е способен да бъде на високо ниво в атлетиката…”няма специфичен момент, но когато бях на 15, имахме национален шампионат за юноши в Норвегия и мисля, че спечелих осем златни медала.”
“Не съм имал идол, опитвам се да уча от хора, които съм срещал и са ме вдъхновявали, включително и от моя треньор. Създавам си имидж на този, който искам да бъда”, коментира Вархолм.
Признава, че не спазва най-добрата диета, яде много, но в същото време и тренира много. Сред любимите му неща е сладоледът.
22-годишният норвежец смята, че за него най-големият стимул е вложеното време в проекта, както неговото, така и на треньора и всички други, които помагат в екипа. Вярва, че именно заради вложеното време и положените усилия заслужават добри резултати.
Какви мисли му минават през главата, когато е на стартовото блокче? “Пределно фокусиран съм, винаги мисля за първото препятствие. Когато мина първото препятствие, всичко след това става автоматично. Никога не мисля за победата, а за това да бягам бързо. Не мисля и за другите момчета в състезанието, харесва ми да бягам бързо и да виждам подобрение.”
Има ли любим коридор? “В първата година, когато бягах препятствия, любимата ми пътека беше №7, но мога да бягам във всеки коридор от първи до осми, във всичките има по 10 препятствия. Важното е да бягам добре. В Лондон мисля, че бягах в три различни коридора в трите кръга - това не ми влияе, аз искам да бъда постоянен.”
Какво си спомня от спечелването на световната титла в Лондон? “Беше лудост. За мен беше нещо огромно да спечеля на световния шампионат. Винаги има шансове, но можете да видите по лицето ми, че бях наистина изненадан от себе си. Работих за това. Беше забавно да споделя този момент с треньора и семейството си, нямам думи да го опиша. Искам да го направя отново.”
Как е настроен за бягането си на легендарния Олимпийски стадион в Берлин? “Всъщност очаквам с нетърпение това. Преди 5-6 години аз и дядо ми седяхме на стадиона в Берлин, тогава само мечтаех един ден да бягам на този стадион, а сега вече е реалност. Имам добри шансове.”
0
