Вчера неговият GPS тракер показа, че той е направил пореден аклиматизационен преход до лагер 2 и след около 5 часа се е завърнал в базовия. Това "упражнение" Скатов прави вече за трети път под Канчендзьонга. Предишното бе на 28 април.
"На 28 април заедно с Франк решихме да се качим в лагер 2 за аклиматизация. Прогнозата бе след 01.05. да се разваля времето. Успяхме първо да достигнем лагер 1, който също е на 6200 м като лагер 2. От него се слиза надолу и се преминава през доста опасно място, където непрекъснато падат огромни скални маси, и трябва много да се внимава. От базов лагер до лагер 1 за първа аклиматизция го взехме за 5 часа и още един час до лагер 2, който се намира на един голям ледник и точно под върховете от масива на Кангчендзьонга, а встрани е заобиколен от други внушителни масиви - пише в дневника си Скатов. - Още след първата нощ имахме главоболие и на 29 април се качихме едва 200 метра над лагер 2 в посока върха за лека разходка. На 30 април мен още ме болеше главата и реших да си сляза в базов лагер, а Франк реши да се качи до лагер 3 и да се върне за трета нощувка в лагер 2, а утре също да слезе на базов и с това да приключи аклиматизацията си преди атаката на върха. Повечето индийци спаха само в лагер 2 две нощи и с това им приключи аклиматизацията и ще чакат атаката на върха. Аз все още се надявам да се кача за втора ротация, като нощувам в лагер 3 (на около 7100 м), както и да достигна последния лагер на 7500 м. Божа работа, повече планове не правя. Много се изтощих от тези болести. Отпаднал съм като цяло и не в моята форма."
Скатов разказва, че няма никаква яснота кога условията ще позволят "финалния марш", и добавя: "Всеки ден до обяд времето е слънчево". Той се е разболял още при пристигането в базовия лагер - на 17 април. Получил е синузит и възпаление дихателни пътища от сухия въздух, заради което се е наложило да пие антибиотик известно време. Заради лечението е слязъл до Церам (3870 м), където е останал 3 дни до пълно възстановяване.
Ако Скатов се изкачи на Канчендзьонга, това ще е седми осемхилядник във визитката му. Той започна катераческата си кариера в Хималаите през 2014 г. с най-високия връх - Еверест (8848), за да стане първият човек, неядящ животинска храна, който е стъпил там. Вече е изкачил два пъти на Еверест и по веднъж Манаслу (8163), Анапурна (8091), Макалу (8463), Лхотце (8516) и Чо Ойю (8188). С това е №2 в българската класация след Боян Петров, който изкачи 10 върха над 8000 м. Петров изчезна миналата пролет при опита си да стъпи на 11-ия си връх - Шиша Пангма (8013 м). Именно той е първият ни алпинист, изкачил Канчендзьонга - на 21 май 2014 г.
Досега на осемхилядници са стъпвали общо 31 българи. Скатов наскоро обяви амбицията си да стане първият ни алпинист, изкачил всички 14 - нещо, което си бе поставил за цел и Боян Петров.
0
