Николай Николов е сред петимата играчи, заедно с Георги и Валентин Братоеви, Николай Учиков и либерото Владислав Иванов, които останаха извън избраниците на треньора Силвано Пранди за олимпийската квалификация във Варна (9-11 август). Роденият на 29 юли 1986 г. център сподели пред „Тема Спорт” с какви чувства е приел освобождаването си от тима и очаквал ли е подобна развръзка след Лигата на нациите.
- Ники, как приемаш решението да не попаднеш в разширения състав за олимпийската квалификация?
- Съвсем нормално. Единственото, специално за себе си говоря, ми беше интересно да разбера причината, поради която не попадам в състава. Не я знам каква е.
- Имаше ли индикации, че ще останеш извън състава?
- Индикациите бяха нулеви. Смятам, че съм такъв човек и щях да разбера, ако има нещо, но тук нямаше дори и лек намек.
- Разочарован ли си?
- Това са неща, които се случват. Рано или късно щеше да дойде моментът, в който аз или някой от останалите момчета, които не сме попаднали в състава, да приключим с националния отбор. Със сигурност не ми се искаше да е по този начин. Въртят се слухове най-различни за причината, но гледам да не им обръщам внимание.
- Означава ли това край с националния екип за теб? Вратите все пак не са затворени окончателно…
- Казвам го от гледна точка, че 33 години не е малка възраст. За всеки един е много относително - някой може да играе до 30, друг до 40. В момента все още ми е трудно да го проумея и да разбера какво се случва, затова не искам да правя коментари. Да погледнем и от другата страна – това е националният отбор на България и на него му предстои важно състезание след 30-40 дни, независимо дали ние попадаме в него или не. На всички ни се иска той да върви нагоре, защото това е добре за България като цяло.
- Нямаше ли да е по-неприятно, ако си в състава, но останеш резерва в решителните мачове?
- Най-важното в момента е България да се класира на олимпийските игри. Независимо кой ще бъде на игрището. Въпреки че не сме там, пожелавам успех на българския национален отбор и искрено ми се иска той да се класира на олимпийските игри, защото това не се случва всеки ден. Да играеш на олимпиада е нещо много престижно за всеки състезател. Ние, няколко човека от освободените, имахме възможността да попаднем на олимпийски игри и беше страхотно удоволствие и привилегия да играем там. Тъй като в тима има доста нови момчета, донякъде дебютанти, да им пожелаем успех и дано успеят да усетят тръпката, която ние изпитахме тогава.
0
