Едва на девет години Николай Вангелеов облича екипа на Локомотив (София) и разбира, че това е неговият спорт. Преминава в Буба Баскетбол, а на 14 години заминава за Италия, където е и до днес. 213-сантиметровият център е бил част от Фоджа, Бенетон (Тревизо), Манитал (Торино), Казале (Монферато), Евробаскет Рома, Палестрина, Куоре (Наполи), Асиджеко (Пиаченца). За кратко носи екипа на Балкан (Ботевград), но отново напуска България, за да подпише с неаполитанския ПСА Сант`Антимо.
Бившият национал е един от тези, които видяха на живо мъката от загубата на футболната легенда Диего Армандо Марадона в Неапол. Той говори пред Sportal.bg за емоциите, които все още бушуват в италианския град, страховете да излезеш по улиците там и баскетбола в празна зала.
- През последните дни загубата на футболната легенда Диего Марадона е тема №1 в света, но Неапол е една от точките, в които всичко се преживява още повече. Усеща ли се още магията на Марадона?
- Неапол още живее с магията на Марадона. От където и да минеш се чува някой да коментира тази тема. По балконите доста често могат да бъдат видяни фланелки с неговото име и №10. Хората са тъжни. Марадона беше Бог за местните. Съотборниците ми също са тъжни. Тази тема постоянно се обсъжда в съблекалнята. По телевизията дават филми за него. Говорих с бившия ми треньор в Наполи, каза, че е ходил да запазли свещ на стадиона. Когато разбрахме какво се е случило бяхме на тренировка и треньорът ми напусна залата за около 30 мин разплакан. Тук хората наистина обичат Марадона.
- Неаполитанците са емоционални хора. Каква беше атмосферата в баскетболните зали преди пандемията?
- Доста емоционални, особено когато става въпрос за спорт. Бях се превърнал в любимец на публиката, когато играех в Наполи за първи път. Случвало се е 15 000 зрители в залата да скандират името ми. Настръхвах. Уникално усещане. През седмицата феновете идваха на тренировките и доста често са ми носили типичната за Неапол храна. Много са известни с моцарелата си.
- Каква друга храна е типична за тази част на Италия?
- Лазаня и ньоки ала сорентина. А навсякъде също така е пълно с магазинчета с домашна моцарела.
- А ти какво можеш да готвиш?
- Учил съм тук ресторантьорство и кетъринг, така че мога да готвя всичко. Не само италианска кухня, но и българска. Май се справям най-добре с една типична италианска паста с варен картоф, доматен сос и рикота.
- Да се върнем обратно в залата. Какви са спортните фенове там?
- Хора на крайната лудост. Готови са да съборят залата само и само да не загуби отборът.
- Баскетболът на кое място се нарежда сред спортовете в Неапол?
- Не бих казал, че са равни с футбола, но са много близо. Естествено, повече ценят футбола.
- Колко баскетболни отбора има в Неапол?
- Отборът, в който играя аз и Наполи баскет, но феновете ценят повече нас, защото не харесват президента на другия отбор.
- Трудно ли се играе без публика, без емоциите по трибуните? Как се настройвате за мач в празна зала?
- Доста трудно. Отново съм в Неапол и ми липсват всички онези страшно откачени фенове. По време на първия мач за сезона онзи ден си мислех, че ако публиката беше в залата щяхме да бием с разлика от 20 точки. И наистина ми е трудно да се настроя. Но като се концентрираш в мача почти не ти прави впечатление дали има някой или не.
- Какво се говори в Италия? Има ли признаци за скорошно завръщане на публиката в залите и по стадионите?
- От това, което се вижда, не мисля, че ще се случи скоро. Със сигурност няма да е през януари. Крайно категорични са в това решение. Дори отбори като Виртус Болоня и Фортитудо Болоня, на които 70% от бюджета им идва от феновете смятаха да се оттеглят от шампионата.
- Но в крайна сметка продължават?
- Да, дори Виртус Болоня взе Марко Белинели от НБА.
- Конкретно на твоя отбор как се отразява пандемията? Публиката ли е единственият проблем?
- Да, имаме много спонсори, а и президентът ни има баскетболна топка на мястото на сърцето и би си продал всичко само отборът да е добре. Като цяло сме под постоянен контрол. 48 часа преди всеки мач ни се правят тестове. Ако някой излезе позитивен се изолира и всички останали могат да играят. За сега като цяло почти няма отложени мачове в Италия.
- Разпознават ли те по улиците?
- Сега живея малко по-далеч от същинската част на Неапол, но ми се е случвало да ме спират фенове.
- Какво ти казват?
- Те приемат като голям жест това, че съм се върнал в техния град, защото цяла Италия не ги харесва и това някой да е влюбен в тяхната земя е комплимент.
- А защо не ги харесват?
- Защото си мислят, че щом най-голямата мафия в Европа е в Неапол, съответно всички хора тук са такива.
- Какви са всъщност хората там?
- Доста топли хора. Винаги ще ти помогнат с каквото и да било, доста емоционални и тънкообидни. Откачат, ако се пробваш да кажеш нещо лошо за града.
- Какви опасности крие градът?
- В началото на сезона на един съотборник му откраднаха колата и плати 2000 евро, за да му я върнат.
- От какво друго може да си изпати човек там? Опасно ли е да се закачаш с жена, която не знаеш на кого е близка?
- Това с жените е едно от най-опасните неща. Като нищо могат да те убият. Също така не е препоръчително да носиш часовник, неусетно изчезва.
- Кое е най-опасното място в града?
- Има един квартал Секондиляно, където е сниман и криминалният сериал „Гомор”. Ужасно е. Дори полицията се страхува от хората там.
- Разкажи ни за Испанския квартал.
- По-специален е, защото освен, че навсякъде има рисунки на Марадона, повечето запалянковци и ултрасите на Наполи живеят в този квартал.
- Той явно не е толкова опасен.
- Не чак толкова, но не е и напълно сигурен.
- Има ли място, на което може да си спокоен в Неапол?
- Мисля, че не. Трябва да се внимава навсякъде.
- А ти защо се върна. Какво ти харесва там?
- Хората ми харесват. Стига да знаеш как да разговаряш с тях и как да се държиш, буквално ти отварят вратите към рая.
- Колко ти помага това, че говориш езика им?
- Много. Първо, че много малко хора тук говорят английски и второ, че приемат като комплимент, че си научил езика им.
- С какво обаче все още не можеш да свикнеш?
- Със страха, че може да ми откраднат колата.
- А с какво се различава баскетболът в Италия с този в България? Може ли да сравним българското първенство с Втора или Трета лига в Италия?
- Първите 5-6 отбора във Втора лига са на по-добро ниво от българското първенство. В Трета лига има отбори, които са инвестирали много пари в играчи, които миналия сезон са играли във Втора лига. И бих казал, че могат да се сравняват с топ отборите в България.
- С какво е по-различен баскетболът в Италия?
- В България първенството е по-силово, има повече контакт. Тук не са фенове на това. Повече тактика, странни защити, повече тройки. А и аз в българското първенство имам само няколко мача, не мога да дам много точно определение. Като цяло баскетболът тук е малко хаотичен.
- Когато преди попадаше в състава на националния отбор усещаше ли разликата?
- Да, усещах. На доста по-различни неща се залага в България.
- Какво не ти допада в баскетбола в Италия? Има ли нещо, с което не успя да свикнеш?
- Все още не мога да свикна с безсмисленото мятане на тройки. Случвало ми се е на мач да бягам от кош до кош по няколко пъти без дори да пипна топката.
- А с този ръст май не е най-приятното занимание?
- Това е най-неприятното за един център. Но това ми е работата в крайна сметка, такъв е постът ми и нямам много избор.
- Колко често чуваш подмятания за ръстта ти?
- Ако получавах по 1 евро всеки път, щях да съм най-богатия човек на земята (смее се).
- Все още ли те дразни това?
- Не, свикнал съм вече и го приемам за комплимент.
- За какво пречи и за какво помага този ръст?
- Пречи за намиране на дрехи, но помага за смяна на крушките вкъщи (смее се).
- А в баскетбола?
- Забивките са по-лесни, но пък съдиите почти никога не ти свирят фаулове.
- Какво можеш да правиш през свободното си време там?
- При създалата се ситуация нищо. През свободното време съм си вкъщи или на гости на най-добрия ми приятел от отбора.
- Каква е рецептата за успех?
- Работа, постояннство и вяра в това, което правиш.
- Коя е мечтата, която още не си постигнал?
- Да играя в Панатинайкос.
Мая Димитрова
0
