Разговорите за футбол винаги палят пожари. Понякога са напоени със страст към играта, спортна злоба, разочарования и любов към любимия отбор. А понякога могат да бъдат и забавни, особено ако събеседникът Ви е един от най-известните комици в България. Срещу нас застана актьорът Кръстю Лафазанов и от тук нататък е ясно, че няма как да скучаете със следващите редове. Часове преди началото на последното си представление - „Пълнолудие отложен живот” той прие с усмивка поканата на Sportal.bg да поговорим за футбол и театър, а в разговора се включи и неговата съпруга и сценарист Елена. В нашия горещ диалог забъркахме също Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Радостин Кишишев, Валери Божинов и Владимир Манчев, за които комикът определено имаше какво да сподели.
- Има ли място за сравнение между театъра и футбола?
- К: Вече стана почти едно и също. Всичко е шоу. Театърът все още е по-евтино изкуство, но пък като че ли по-гледаемо. В театъра има повече позитивна емоция, докато футболът предизвиква само негативна. Говоря за българския футбол. Много ми е мъчно, защото аз съм израснал в семейство близко до този спорт. Чичо ми беше вратар на Шипченски сокол (б.а. старото име на Спартак (Варна)). Тогава отборът се представяше много добре. Срещу нас живееше вратарят на Черно море.
- Вероятно е имало сблъсъци.
- К: Имаше (смее се). Е, не са се били, но който излезе тегли една майна на другия и така заминава на тренировка.
- А на Вас някога хрумвало ли Ви е да станете футболист?
- К: Никога. Играл съм в училище с приятели. Ритахме пред блока. Дори от нашето училище няколко момчета станаха играчи на Черно море. Като че ли футболът някакси започна да ме отблъсква. Не ни създава приятни емоции. На мен ми е мъчно, защото обичам този спорт и нямаме това ниво, което ни се иска.
- Коя е положителната страна на футбола?
- К: Положителното на футбола е английският футбол.
- Е: Когато не те задоволява футболът отиваш на театър...
- К: Така ли?
- Е: Ами, да!
- К: И какво става...искаш да отидеш на театър, но театърът е затворен и какво ти остава? Пак да гледаш футбол.
- Е: И аз много обичам футбола, баща ми е бил футболист. Също така сестрата на Къци е била футболистка, но той май е забравил.
- Май само Вие не сте станал футболист? Дали не сте големият пропуск на футбола?
- К: Сигурно е така, но по-добре щеше да бъде, ако бях станал коментатор. Е, тогава щях да бълвам спокойно толкова много неща (смее се).
- Е: Много уважавам футболистите, защото те са световни посланици. Всички ги харесват и ги гледат. Всяко нещо има спадове и възходи.
- Много станаха и спадовете в националния отбор...
- К: Такова е положението сега, ще гледаме напред. Може би трябва да погледнем назад, за да тръгнем напред. Хората като чичо ми, Гунди, тези старите футболисти, това за тях е било някакво удоволствие от изявата. Не е било начин на изхранване или начин на безобразно печелене на пари. Те са обичали тази игра. Обичали са съвършенството, обичали са импровизацията. Също както е и в театъра. Едно представление е хубаво, както една среща е интересна, когато те изненадва. Тогава е интересна играта т.е. трябва да има нещо неочаквано, трябва да има удоволствие от играта.
- Съществува ли все още такъв мотиватор какъвто беше Димитър Пенев едно време?
- К: Този човек е за уважение. Няма да забравя тогава, по време на Световното първенство, цялата нация изпитваше гордост с постиженията на футболистите ни. Освен това бях записал един клип с Петя Буюклиева, който вървеше преди всяка среща. Тази песен се казваше „Реших в Америка да ида”. Пускайки този клип българите биеха. Един път не го пуснаха и паднахме.
- Дали пак ще видим тези емоционални шествия по улиците като през 1994 година?
- К: Дано да е скоро. Националният отбор ще тръгне напред. Не може да стои на едно място и да има само падения. След падението идва възход. Така, че това са си нормални природни закони. Чакаме вече възхода.
- Успявате ли да изгледате цял мач на националния отбор?
- К: Не. Не си го и поставям за цел.
- Е: Той е за снимане. Когато гледа футбол със сина ни може да излезе страхотен комедиен клип от техните реакции. Точно по неговата част. Така, че щом от всяко нещо, което не ти харесва можеш да направиш шоу, значи е добро и трябва да му благодариш.
- К: Ще се чува само пиййййппп пиййййпппп.... (смее се).
- Е: В представлението „Пълнолудие отложен живот” има точно такъв откъс. Как не трябва да се държим на футболен мач.
- Издайте някое правило.
- К: Наръгването на съдията с ръждясал нож е недопустимо (смях).
- Нов ли трябва да е?
- К: Да (смее се).
- Е: Искам да кажа, че глупостта е лечима. Питайте и другите излекувани кретени. Така, че всички професии и всички неща, които са около нас в живота ни дават хляб ние артистите да ги трансформираме в смях. Не знам защо всички решават, че трябва да са сериозни, когато говорят за футбол. Футболът е една игра в края на краищата. Футболът е игра, театърът е игра и трябва да позволим на хората да минат по пътя си. Те вземат своите уроци. Ние няма нужда да ги укоряваме.
- К: Джон Карлинг казва: „Тези, които виждат живота като нещо повече от чисто забавление, не схващат смисъла му.”
- Кой е най-добрият актьор сред футболистите?
- К: Неймар май е най-добър в падането за дузпи.
- Когато Ви кажа „български футбол” за кои трима футболисти се сещате веднага?
- К: Гунди, Стоичков и Бербатов.
- А от сегашното поколение?
- К: Не се сещам.
- Това звучи много тъжно.
- К: Да, тъжно е наистина. За нас е много лесно да ги укоряваме, но със сигурност има някакви причини за всичко това, с които не сме наясно. Дано не стигнем до там да говорят за българския театър така, както говорят за българския футбол сега.
- Каква е приликата межу футболиста и актьора?
- К: Теренът е като сцената, само, че понякога на терена има повече актьори, отколкото на сцената. В последното ми представление, което е моноспектакъл ще се опитам да накарам хората да не им липсва това, че не виждат други актьори. Ще се опитам да изиграя тези 11 човека, които са терена. (б.а. той влиза в повече от 28 образа).
- Вие сте готов за един футболен отбор с резервите.
- К: Барабар с треньорите и съдиите (смее се).
- Е: Винаги съм го подтиквала да вкарва на сцената образите на хората, с които е общувал в реалния живот. Да ги пресъздава там.
- К: Най-интересното е, че понякога говоря по телефона и тя ме пита „ С този ли говориш по телефона?”. И аз питам как е познала. Казва ми, че започвам да говоря като него. Ужасна е (смях).
- Е: Влиза в неговия тон, в неговия стил на мислене.
- Еее, човек една любовница не може да си хване...
- К: Не може (смее се).
- Е: Не може, така е (смях).
- К: Той може ама не трябва (смее се).
- Ако трябва да си партнирате с някой футболист на сцената кого бихте поканил?
- К: Харесва ми Владо Манчев. Бих си партнирал с него, защото има много приятно излъчване.
- Е: Иначе в Бургас си партнира с Кишишев.
- К: Да, в ресторанта си партнираме добре (смее се).
- За каква роля е подходящ Владо Манчев?
- К: За красавец, за любовник. А между другото знаете ли какво ми се случи в Барселона?
- Не, не знам (смях).
- К: Ей сега ще ви разкажа (смее се). Това беше такъв шок. Отиваме в Барселона. Бяхме там с Христо Стоичков. Играхме с Народния театър представление. Отиваме да разгледаме забележителностите и се появява един испанец с карта на България, който разбра, че съм българин и започна да вика „Стойков, Стойков”, тъй като не може да каже Стоичков. Извади карта на България и започна да ме пита за отборите от Б група. Знаеше всички отбори от Първа лига благодарение на Стоичков. Не можех да му обясня разликата между Черно море (Варна) и Черноморец (Бургас).
- На какъв език?
- К: Мъчих се на всякакъв. Той маха там нещо. Искаше да си попълни отборите от Б група на България, защото беше толкова влюбен в Стоичков, че искаше да знае всичко за българския футбол.
- Чужденците май повече уважават нашите велики спортисти от нас самите?
- Е: Ние нищо не уважаваме.
- К: Благодарение на Стоичков и Бербатов са освобождавали хора от плен на сомалийски пирати, които са доказвали с техните имена, че са българи, а не руснаци.
- Защо Ви хрумна да споменете Владо Манчев за партньор на сцената, а не Стоичков или Бербатов? Не са ли добри актьори?
- К: Защото ми се стори, че Владо има някакъв талант.
- А Валери Божинов?
- К: Ами, добре... (смях). Нямам контакт с този човек.
- Бихте ли го поканил за партньор?
- К: Не знам той дали ще се съгласи.
- Вие бихте ли го включила в представление?
- Е: С удоволствие, стига той да прояви интерес. Да поизчакаме малко.
- К: Не знам какво бих му предложил, за да се съгласи.
- Е: Ако някой ни потърси и каже „Къци, много бих искал да играя с теб, хайде да направим един проект”, аз съм насреща да направя сценарий.
- Аз очаквам да гледам Владо Манчев на сцената като любовник.
- К: Аз очаквам да снимам с футболисти във филм за футболисти. Много ще ми е интересно.
- Каква роля ще играете?
- К: Няма значение.
- Има значение.
- К: Този, който носи кърпите на футболистите, защото тези хора обикновено най-много разбират от футбол.
- Е: Футболистите са хора, от които ние можем да се научим на много неща, особено за издръжливостта. Те трябва да са доста стабилни хора - физически и психически, за да могат да вършат това. Да заложиш живота си на тази карта е избор, който предполага физически и психически стабилен човек. Ако футболистите имаха представата за себе си, която негативните хора имат за тях и тяхната работа, те никога няма да имат смелостта да се изправят, да излязат на терена и да си свършат работата там. Ако нямаха здрава психика. Когато не разбираме от нещо не е добре да даваме съвети, не е добре да показваме негативните страни, а да вземем урока от тях.
- Как бихте определил театъра и футбола с една дума?
- К: Изкуство.
Мая Димитрова
0
